Solidarity Tourism

Селският туризъм като отделен под сектор на туристическата индустрия се развива и се променя постоянно по отношение на своята структура. Новите пазарни тенденции, както и натрупания от страна на селскостопанските производители опит в изпълнението на проекти за развитието на селски туризъм, бизнес инициативите и инвестициите от страна на местните и държавни власти, европейските и международни институции допринасят за един много по-динамичен характер на селския туризъм в сравнение с първоначалния му етап на развитие в Гърция, 80-те и в България, респективно в началото на 90-те години на XX век.
Този вид туризъм отговаря на нуждите на съвременния човек за кратко бягство – откъсване от ежедневния ритъм на градския живот, за контакт с природата, запознанство с конкретните културни характеристики на всеки район, за развлечение и отдих в местности с непроменен вид от негативните последици на масовия туризъм.
Настоящата разработка разглежда селския туризъм, като един алтернативен – мек - устойчив вид туризъм, който може да изиграе важна роля за развитието на селските райони, тъй като осигурява допълнителни доходи за местното население, на което доходите от традиционните за тези райони дейности не са достатъчни за посрещане на икономическите им нужди.
Основната теза, която ще бъде защитена в настоящата разработка е следната: “Междурегионалните различия в сферата на селския туризъм могат да бъдат използвани за повишаване на неговата конкурентоспособност на ниво отделен регион, респективно на ниво отделна дестинация при използването на подходящия инструментариум за квалиметрична оценка и ефективно управление”.
Основната цел на настоящата разработка е разкриването на  особеностите на селския туризъм в пограничните региони - област Благоевград и регионалните единици Серес и Драма, открояване на особеностите в търсенето и предлагането и най-вече определянето на различията и сходствата при прилагането на набор от критерии и показатели за определяне на конкурентоспособността на тези региони, както и възможностите за нейното повишаване чрез подходящи управленски решения.
За реализирането на така поставените задачи, са изследвани посочените вече три отделни региона - Област Благоевград в България и Регионалните единици Серес и Драма в Гърция. Сравнително ниската степен на индустриализация на тези региони, близостта в структурата на техните икономики и особено потенциалът за развитие на селския туризъм са в основата на избора от изследователска гледна точка. Като в случая акцентът на изследването е преди всичко в разкриване на отношението, което проявяват т.нар. „заинтересовани страни” от развитието на селския туризъм – потребители (туристи), хотелиери, ресторантьори, представители на местните и областни власти, представителите на неправителствените организации в сферата на туризма и др.
Недопустимо би било да не се отбележи и особено положителната подкрепата от страна на публичния и частен туристически сектор  и в двете страни на българо-гръцката граница за разработването на емпиричната част на разработката и интересът им към него относно възможностите за постигане на трансгранично сътрудничество и координиране на туристическото предлагане.
Разработването на настоящата разработка срещна редица трудности от различен характер:
• Наличие на сериозни терминологични различия в теоретичните разработки за селския туризъм в България и Гърция, произтичащи от междукултурните особености и разликите в организационните и управленски практики в двете страни.
• До настоящия момент не е правено междурегионално изследване на регионалните особености и конкурентоспособността на регионите, предлагащи селски туризъм от двете страни на българо-гръцката граница и представлява определена трудност да се правят категорични сравнителни оценки във времеви план, както и заключителни такива.
• Наличието все още на определена степен на недоверие от страна на представителите на бизнеса и местните власти възможности за получаването на конкретни практически приложими управленски решения от страна на представители на академичната общност.
Настоящото изследване няма претенциите да представи всички възможни аспекти на междурегионалните особености на селския туризъм, а е потърсен преди всичко един по-прагматичен аспект от гледна точка на възможностите за икономическо развитие на Гърция и България. В изложението са уточнени редица постановки, термини и понятия, които са допълнени със собствен теоретичен анализ.
Трудностите при разработването на разработката спомагат и за открояване на насоките за бъдеща изследователска дейност. Същите могат да бъдат очертани по отношение на приложението на предлагания управленски инструментариум на ниво конкретна микро дестинация за селски туризъм.
Това е първото по рода си изследване в трансграничния регион България-Гърция по отношение междурегионалните особености на селския туризъм и възможностите за повишаване на конкурентоспособността на регионите, развиващи селски туризъм чрез координирани усилия в областта на туристическото предлагане. То допълва и доразвива съществуващите изследвания за определени региони в страната, проведени, както от редица български (Статев, Марков, Маджарова) и гръцки учени (Лагос, Цартас, Венецанопулу), така и от редица европейски и международни  консултантски организации.
Нарастващия интерес към трансграничното сътрудничество в регионите от двете страни на българо-гръцката граница придава на разработката теоретико-приложен характер.
Настоящият учебник е предназначен за студентите от специалност „Туризъм“, Стопански факултет на Югозападен Университет „Неофит Рилски“ Благоевград, както и би представлявал интерес за представителите на местните, областни и държавни власти, предприемачите и служители работещи в туристическата сфера в България и Гърция.

Purpose At a time when tourism is embarking on the path to recovery from the COVID-19 crisis, this paper aims to put forward a set of principles guiding the development of tourism to enable global society to become more inclusive and sustainable. Design/methodology/approach This paper adopted a descriptive design using views and data mainly published by 11 international organisations and specialised agencies between March and mid-June 2020. Content analysis was carried out to enable the research to identify features and the presence of challenges for tourism within international organisations’ documents and leaders’ speeches to compare them. Findings The results revealed that there are five key principles that may have a significant impact on tourism development, suggesting that these could be adopted for building a more inclusive and sustainable economy, while mitigating the impact of the COVID-19 crisis. Practical implications Adopting the five key principles recommended in this p...

The issue of defining tourist regions in Bulgaria and their management has been discussed in the country over the last 50 years and is still relevant nowadays. So far, many attempts have been made to develop an acceptable solution in regards of the nature, functions and scope of the tourist regions in the country but for a number of reasons and in different political and economic context they have not been successful. At the same time, the need for tourist regionalization in Bulgaria has been recognized by almost all stakeholders in the tourism sector over the last 10-15 years. The aim of this article is to review and compare the existing tourist regionalization schemes of the country, thus allowing to trace the evolution of tourist regionalization and to highlight the main theoretical deficiencies, as well as the underestimation of scientific principles and approaches that underlie its practical inapplicability. The comparative analysis covers all concepts developed over the last 5...

Tourism is one of the fastest growing and changing industries globally but can "selfie tourism" be part of this change and in the future to be established as a business niche in the field of alternative tourism or it will remain just a fashionable hobby without significant economic effect is a question that concerns a number of researchers. A modern way to express yourself, a function of the advancement in the new technology or the next touristic phenomenon-it is still too early to say but still some main accents can be outlined.

O presente artigo pretende refletir sobre as potencialidades de o turismo solidário contribuir para o desenvolvimento local, sendo pensado a partir de uma abordagem complexa e como o conceito do mesmo, representado pelos "6V`s", funciona na análise da "Horta Comunitária do Morro da Coroa", influenciada pelas concepções da "Rede Brasilidade Solidária". O turismo solidário é compreendido a partir das discussões sobre complexidade, fenomenologia e desenvolvimento local e para sua melhor compreensão, apresentam-se reflexões sobre os sinais de uma crise paradigmática e a possível transição para um novo paradigma científico. Faz-se isso a partir de uma revisão bibliográfica. Em seguida, trabalha-se com análises feitas por meio da fenomenologia e da observação participante, durante um ano, na horta comunitária. Foi observado as potencialidades dos "6Vs" do turismo solidário como pilares de um novo conceito. Constatou-se ainda que a formação de redes, como proposto, é um importante instrumento para a atuação política, que visa fortalecer iniciativas voltadas para o desenvolvimento local.

With the hope of rapid development of rural tourism in Bulgaria, how to innovate and optimize the marketing mode and successfully achieve marketing purposes is an urgent problem for the marketing of rural tourism destinations. Based on the theory of planned behavior and analysis of destinations in Bulgaria like Central and Western Balkan Mountain, Sofia district, Radomir, Smolyan, Ardino etc., this paper has proposed suggestions on designing tourist products in the provinces of Bulgaria in a sustainable manner. The ambition is to encourage rural areas to make full use of local superior resources and promote the prosperity of local rural economy. The research is based on field research of the specific places with the cooperation of local authorities and different organizations. The paper begins with a literature review of the theory of planes behavior concerning the role of tourism in sustainable destination development, considering the specificities of rural tourism, and the contribution of this tourism to sustainable development of rural areas. The literature review is followed by a case study for several regions in Bulgaria. Via qualitative and quantitative approach, the case studies identify the views of diverse stake holders (visitors, public, private agents of supply, residents and consultants). The methodology and observations under the analysis are presented and open for discussion. The paper ends with some prescriptions and offers for marketing strategy creation. In conclusion there are some suggestions on how to make the rural area sustainable through marketing strategies on rural tourism, based on planned behavior theory.

The research is based on studies of the tourist potential in several municipalities in Bulgaria. The aim is to present the individual stages in the scientific research process in the planning and development of a tourist destination and their practical aspect. The object of research are unpopular developing destinations and the possibilities for sustainable utilization of their tourist potential. The study of the tourist potential, conditions and opportunities for sustainable development of each tourist destination requires the use of a wide palette of general scientific and private methods: quantitative, including questionnaire surveys, workshops with representatives of the local community and a wide range of interested parties, and qualitative, including polling and working with focus groups; use of empirical research methods: method of field observations; camera methods: collecting primary information, processing and analysis of facts and documents. Statistical methods include obtaining statistical data from institutional systems and registers, information from previous repeated manifestations of the studied events and processes, observations of studied objects to create initial data for statistics. Geographical research methods include spatial analysis of resource potential, localization of researched objects, as well as mapping to create source data for objects subject to research. Of the sociological research methods, work with focus groups, surveys, structured, semi-structured and in-depth interviews occupy an important place. For this purpose, a unified methodology for sustainable tourism development at the local level has been developed, including a methodological research framework, analysis and assessment of tourist resources and attractions, human resources and administrative capacity, infrastructure and material base available to the destination. The individual components are presented as subsystems of the territorial system for recreation and tourism and the study of the interrelationships between them, definition of strategic goals and priorities and proposals for sustainable tourism development. The research thesis declares that the achievement of sustainable development of a tourist destination at the local level is possible only by using a clear methodology and following successive scientific research stages in studying and planning, and to prove this specific examples and good practices approved in several municipalities are shown.

доц. д-р Снежина Кадиева-х. доцент в Колеж по туризъм при ИУ-Варна и към катедра "Икономика и организация на туризма" в ИУ. Варна,
The report analyzes guesthouses as a specific product of the hospitality industry and the growth of demand for this product internationally and locally. It points out the advantages of guest houses as an option for spending vacations and leisure. The most important directions in the management of the small family business related to guest houses are outlined, the problems that need to be solved, with a view to its future development and in order to meet the needs of the growing demand for guest houses from tourists.

Abstract:  the  report  presents  what  ecotourism  is  and  how  modern  tourism  development  should meet the needs of the present without compromising the ability of future generations to meet their own needs. It presents the social impact of ecotourism and how it fully considers its current and future economic, social and environmental impacts, responding to the needs of visitors, industry, the environment and host communities. The report presents the participation of local, national and international  organizations for  the  optimal  use  of  environmental  resources,  which  are  a  key element in the development of tourism, supporting the main ecological processes and helping to protect natural heritage and biodiversity. The report shared the need to respect the socio-cultural authenticity of host communities, preserve their built and living cultural heritage and traditional values and contribute to intercultural understanding and tolerance. The report shares sustainable accommodation as a tourism resource providing viable, long-term economic operations, delivering socio-economic  benefits  to  all  stakeholders  that  are  equitably  distributed,  including  stable employment and income opportunities and social services for host communities, and contributing to the development of the tourism sector.

The issue of defining tourist regions in Bulgaria and their management has been discussed in the country over the last 50 years and is still relevant nowadays. So far, many attempts have been made to develop an acceptable solution in regards of the nature, functions and scope of the tourist regions in the country but for a number of reasons and in different political and economic context they have not been successful. At the same time, the need for tourist regionalization in Bulgaria has been recognized by almost all stakeholders in the tourism sector over the last 10-15 years. The aim of this article is to review and compare the existing tourist regionalization schemes of the country, thus allowing to trace the evolution of tourist regionalization and to highlight the main theoretical deficiencies, as well as the underestimation of scientific principles and approaches that underlie its practical inapplicability. The comparative analysis covers all concepts developed over the last 5...

Основна цел на студията е, на базата на конструиран модел за агрегирана оценка на въздействията на събитийния туризъм да се анализират и оценят основните позитиви и негативи върху приемащата общност в България. Така поставената цел се декомпозира в следните изследователски задачи: • Предлагане на модел за оценка на въздействията на събитийния туризъм върху приемащата общност в България. • Анализиране и оценяване на състоянието и въздействията на събитийния туризъм. • Систематизиране на основните резултати от изследването и изводи. Изследователска теза: Събитийният туризъм има потенциал за развитие в страната. Управляван успешно на базата на обективна информация относно въздействията, би могъл да бъде един от ефективните инструменти за по-добро развитие на дестинация България. Резултатите от проучването дават достатъчно аргументи в подкрепа на изследователската теза. Установено бе, че е необходимо и желано в страната да има повече и по-разнообразни събития, а също и че съществуват ре...

Vers une éthique du tourisme? Les tensions à l'oeuvre dans l'élaboration et l'appréhension des chartes de bonne conduite par les différents acteurs Nadège Chabla:" La recherche d'une éthique dans les pratiques touristiques concerne surtout les relations entre, d'une part, les visiteurs et les voyagistes des pays occidentaux et, d'autre part, les hôtes des pays du Sud. Depuis une dizaine d'années, des chartes et des codes provenant aussi bien de gouvernements, de voyagistes, d'organisations mondiales que d'ûNG ou d'associations L visent à « moraliser» le comportement des voyagistes et des touristes qui se rendent dans les pays du Sud. Sur le terrain, des associations et des ûNG de tourisme dit « solidaire» ou « responsable» 2 mettent en place des formes de tourisme alternatif basé sur la découverte, la rencontre et le développement local. Ces formes de tourisme ont des fondements communs: contribuer au développement des populations d'accueil. Ce développement passe par la viabilité économique des projets et la maximisation des flux financiers en direction des populations d'accueil, la valorisation des patrimoines culturels et naturels des territoires concernés, ainsi que par « l'implication à tous les stades du projet des populations locales qui gardent la maîtrise des opérations liées à la mise en valeur touristique de leurs territoires, la minimisation des impacts négatifs tant sur l'environnement que sur les cultures» [Béville, 2004, p.2l]. Quant aux touristes, ils seraient, selon une étude récente 3, de plus en plus sensibilisés au tourisme solidaire, même si ce marché, qui commence à s'organiser reste * Doctorante en anthropologie sociale et ethnologie à l'EHESS Paris

This case study explores an example for reconciling both protected areas management goals-education and tourism in the context of Education for Sustainable Development. It uses the project 'Holidays for sustainability' as a tool for testing possible combination between local communities support by tourism and shaping competences of young people for a sustainable future. In fine it offers a successful model of multi-days educational tourism in nature parks.

Development of new products is a typical task in the tourism planning process. New trends are increasingly focusing on products related to empathy with nature, health and well-being. The main reasons for this emerging demand are the changing working conditions, stress, aging of the population and the imposition of a feeling of isolation from nature and contact with it in many people. One of the important goals of the INSiGHTS project is the development of new tourist products based on the natural and cultural heritage in support of a healthy lifestyle in the tourist destination of Plovdiv. This article presents one of the four developed routes under the project that pass along the Maritsa River and are intended for Bulgarian and foreign individual tourists; for small groups of 2 to 10 people (families, colleagues, good friends who want to share their free time). The aim is sustainable use of natural and cultural heritage of Plovdiv in preserving and improving the diversity of touris...