Селският туризъм като отделен под сектор на туристическата индустрия се развива и се променя постоянно по отношение на своята структура. Новите пазарни тенденции, както и натрупания от страна на селскостопанските производители опит в...
moreСелският туризъм като отделен под сектор на туристическата индустрия се развива и се променя постоянно по отношение на своята структура. Новите пазарни тенденции, както и натрупания от страна на селскостопанските производители опит в изпълнението на проекти за развитието на селски туризъм, бизнес инициативите и инвестициите от страна на местните и държавни власти, европейските и международни институции допринасят за един много по-динамичен характер на селския туризъм в сравнение с първоначалния му етап на развитие в Гърция, 80-те и в България, респективно в началото на 90-те години на XX век.
Този вид туризъм отговаря на нуждите на съвременния човек за кратко бягство – откъсване от ежедневния ритъм на градския живот, за контакт с природата, запознанство с конкретните културни характеристики на всеки район, за развлечение и отдих в местности с непроменен вид от негативните последици на масовия туризъм.
Настоящата разработка разглежда селския туризъм, като един алтернативен – мек - устойчив вид туризъм, който може да изиграе важна роля за развитието на селските райони, тъй като осигурява допълнителни доходи за местното население, на което доходите от традиционните за тези райони дейности не са достатъчни за посрещане на икономическите им нужди.
Основната теза, която ще бъде защитена в настоящата разработка е следната: “Междурегионалните различия в сферата на селския туризъм могат да бъдат използвани за повишаване на неговата конкурентоспособност на ниво отделен регион, респективно на ниво отделна дестинация при използването на подходящия инструментариум за квалиметрична оценка и ефективно управление”.
Основната цел на настоящата разработка е разкриването на особеностите на селския туризъм в пограничните региони - област Благоевград и регионалните единици Серес и Драма, открояване на особеностите в търсенето и предлагането и най-вече определянето на различията и сходствата при прилагането на набор от критерии и показатели за определяне на конкурентоспособността на тези региони, както и възможностите за нейното повишаване чрез подходящи управленски решения.
За реализирането на така поставените задачи, са изследвани посочените вече три отделни региона - Област Благоевград в България и Регионалните единици Серес и Драма в Гърция. Сравнително ниската степен на индустриализация на тези региони, близостта в структурата на техните икономики и особено потенциалът за развитие на селския туризъм са в основата на избора от изследователска гледна точка. Като в случая акцентът на изследването е преди всичко в разкриване на отношението, което проявяват т.нар. „заинтересовани страни” от развитието на селския туризъм – потребители (туристи), хотелиери, ресторантьори, представители на местните и областни власти, представителите на неправителствените организации в сферата на туризма и др.
Недопустимо би било да не се отбележи и особено положителната подкрепата от страна на публичния и частен туристически сектор и в двете страни на българо-гръцката граница за разработването на емпиричната част на разработката и интересът им към него относно възможностите за постигане на трансгранично сътрудничество и координиране на туристическото предлагане.
Разработването на настоящата разработка срещна редица трудности от различен характер:
• Наличие на сериозни терминологични различия в теоретичните разработки за селския туризъм в България и Гърция, произтичащи от междукултурните особености и разликите в организационните и управленски практики в двете страни.
• До настоящия момент не е правено междурегионално изследване на регионалните особености и конкурентоспособността на регионите, предлагащи селски туризъм от двете страни на българо-гръцката граница и представлява определена трудност да се правят категорични сравнителни оценки във времеви план, както и заключителни такива.
• Наличието все още на определена степен на недоверие от страна на представителите на бизнеса и местните власти възможности за получаването на конкретни практически приложими управленски решения от страна на представители на академичната общност.
Настоящото изследване няма претенциите да представи всички възможни аспекти на междурегионалните особености на селския туризъм, а е потърсен преди всичко един по-прагматичен аспект от гледна точка на възможностите за икономическо развитие на Гърция и България. В изложението са уточнени редица постановки, термини и понятия, които са допълнени със собствен теоретичен анализ.
Трудностите при разработването на разработката спомагат и за открояване на насоките за бъдеща изследователска дейност. Същите могат да бъдат очертани по отношение на приложението на предлагания управленски инструментариум на ниво конкретна микро дестинация за селски туризъм.
Това е първото по рода си изследване в трансграничния регион България-Гърция по отношение междурегионалните особености на селския туризъм и възможностите за повишаване на конкурентоспособността на регионите, развиващи селски туризъм чрез координирани усилия в областта на туристическото предлагане. То допълва и доразвива съществуващите изследвания за определени региони в страната, проведени, както от редица български (Статев, Марков, Маджарова) и гръцки учени (Лагос, Цартас, Венецанопулу), така и от редица европейски и международни консултантски организации.
Нарастващия интерес към трансграничното сътрудничество в регионите от двете страни на българо-гръцката граница придава на разработката теоретико-приложен характер.
Настоящият учебник е предназначен за студентите от специалност „Туризъм“, Стопански факултет на Югозападен Университет „Неофит Рилски“ Благоевград, както и би представлявал интерес за представителите на местните, областни и държавни власти, предприемачите и служители работещи в туристическата сфера в България и Гърция.